Рецензия

Соня Рув – Увалиева

By август 16, 2018 октомври 9th, 2019 No Comments

За Вежди

При влизане в елегантната и обширна галерия „Галиарди“, всеки се сблъсква със „Странник“ и наистина е посрещнат от „Странникът“, изобразен в елегантна кръстосана бронзова щриховка.

Изложбата на произведенията на Вежди Рашидов, бивш министър на културата на Република България, понастоящем председател на комисията по култура в Народното събрание на Република България и движеща сила зад наскоро открития „Квадрат“, се осъществява след посещение в България от страна на директора на галерията, г-н Роберто Галиарди.

В наши дни, установената в Челси галерия, която вече е на 40 години, има много висока репутация поради своите качествени изложби. Това е „семейна работа“, а тази конкретна изложба e умело и внимателно организирана от Питър Галиарди.

Изложената колекция от произведения на Вежди Рашидов представлява по същество провокиращи мисълта бронзови скулптури и акварели, много от които са подготвителни работи на скулптурите.

Продължавайки нашата обиколка на изложбата, ние се ръководим от деликатния „Крак“, като пристъпваме в света на въображаемите преработки на човешкото тяло на Вежди. От някои може да се почувствате уплашени – а други да поискате да ударите – и, с разрешението на Вежди, аз го направих!

Такъв е и случаят с големия почитател на Вежди, Цезар, чиято известна „Ла Пюс” през 1965 г. е била основна изложба по време на обиколка в галерия „Тейт“, която е била организирана за слепи хора, които са били окуражавани да използват сетивата си, за да комуникират с произведенията. Работата на пръстите, за да опознаеш „Палец“!

Произведенията на Вежди Рашидов са познати и оценени в България от много време, дори и са поставени под въпрос от някои. Тук може да се цитира Аксиния Джурова, която през 1991 г. пише: „Вежди Рашидов принадлежи към поколението български скулптори, които завършват процеса, иницииран от техните предци – артисти и скулптори от шейсетте години на 20-ти век – процес, имаш за цел да освободи скулптурата от хегемонията на монументалното изкуство“.

1980 година го води в Лондон: първата изложба на неговите произведения в централата и галерията на „Балкан Холидейс“ в самия център на Лондон изумява неподготвените посетители. Репутацията и славата на Вежди през десетилетията водят до важни индивидуални изложби от Дъблин до Токио и от Юханесбург до Москва.

В настоящата изложба в „Галиарди“ можем да проследим развитието нa идеите на Вежди: „Козата“ те привлича, въпреки размаханите й свирепи рога; мистичната, непозната „Човешка глава“; „Козята глава“, която е плашеща, въпреки мекия си поглед; „Бронзовият шлем“ – материал, предпазваш тялото.

Както в „Кентавър“, така и в други творби лесно могат да се открият антропоморфни и зооморфни изображения. Човек и животно, укрепени от материал, вдъхващ жизнена сила. Точно това преплитане привлича нашето внимание.

В скиците и акварелите на Вежди можем да проследим развитието и трансформацията на неговото внимателно проучване на формата или както го описва великия и скоро напусналия ни български художник, Светлин Русев, – „фигуративно въображение“.

За финал на този преглед на отлично организираната изложба в галерия „Галиарди“ мога само да цитирам друго величие, Йордан Радичков: „Вежди, запази детето в теб, но също така и вълка“.

 

Leave a Reply

ДИЗАЙН: GNL MEDIA
ЗА ВЕЖДИ РАШИДОВ
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ 2019