Безсмислена задача е да се опитваме да разберем напълно един скулптор без преди това да изследваме неговите мисли и душевност. В действителност, има един единствен начин да погледнем отвъд натурела и триизмерната реалност на бронза: да изследваме стотината двуизмерни бели, черни и сиви спонтанни движения, които са в основата на сътворяването на статуята.
Творческите корени на Вежди Рашидов са сложни и изключително богати. Елементи на руския реализъм се преплитат с пост-импресионизъм, експресионизъм и дълбок сюрреализъм. Богатството на артистичната традиция и нивото на изобретателност в израза е потресаваща и приказно приятна изненада за всеки ценител на изкуството.
Въпреки вродената творческа енергия, очакванията на критиците са развитието на Рашидов като артист, което започва от дните, прекарани в художественото училище ‚Илия Петров“ в гр. София, да следва традиционния път. Очевидно е, че академичният път на Рашидов и неговото вътрешно влечение към изкуството го подтикват към внимателното и детайлно изследване на човешките форми. Това, което очарова, е развитието и трансформацията на неговите наблюдения в характерния за неговото изкуство личен и експресивен стил.
В рисунките на Рашидов се наблюдават влияния от изток и запад. Някои от неговите скици сякаш произхождат от Художествения институт „Суриков“ в Москва, докато други са много по-близо до западната мисъл и историческо развитие. Можем с лекота да направим паралел с Тулуз- Лотрек по отношение на много аспекти от неговите творби, както и да открием и елементи, характерни за творчеството на Шиле и Климт. Подходът към рисуването е много динамичен, изпълнен със спонтанност, едновременно с това с внимание към основното послание. Интимността е характерна за неговите творби, както и суровата и неприкрита увереност, която е характерна за най-интимните чувства, съдържащи елементи понякога стигащи до еротизъм, всичко това придава на неговото изкуство автентичност, искреност и артистична цялост. Рисунките отразяват истински и неугасващ стремеж да се проникне отвъд повърхностното и този стремеж струи като светлина от скулптурните творби на Рашидов.
Изследването на работите, които Рашидов сътворява на хартия, е демонстрация на подхода на твореца към реалността. Скиците представляват едно пътуване, като изследват общите и вечни въпроси, пред които е изправено човечеството, изразени чрез абстрактни, експресивни и изключително въздействащи образи от неподправената реалност, която представлява съществуването.
Тимъти Уарингтон
Международна конфедерация на критиците на изкуството