Искрено му завиждам за тези негови занимания.
Със скулптурите си, своите рисунки и скици Вежди ни дава възможност да добием по-голяма предстaва за търсенето, лутаниците и пътя, който всяка една идея изминава,докато се всели в материята, докато я оплоди и започне леко да я издува, както маята и набухвателите издуват тестото в нощите. Ако Бог – нашият отец и създател, ни бе оставил скиците, чертежите и рисунките си, ние щяхме да знаeм много повече за това как е замислен и създаден човекът, дали той наистина е завършеният човек, или е само чернова на човек?… Вежди избягва този божи пропуск. Чрез показаните тук скици и рисунки ние научаваме за мъките на твореца докато се съревновава, спори и преодолява материята, за да и` придаде нови форми.
На добър час, Вежди! Не бързай да остаряваш!
Пази детето в себе си, но и единака пази!
Валентин Златев
Колекционер
Да притежаваш творби на Вежди е равностойно да се зареждаш със сила; сила, която е съчетана с неподправена нежност.
За мен той е един художник, който очарова както със силната си импресиoнистична форма, така и с перфектни я, професионално изграден детайл. Това е скулптура, която те грабва, очарова и ти неволно, без какъвто и да е анализ, я пожелаваш.
Самият той е всичко това, което е и неговата скулптура –остро емоционален, обичащо-нежен, детайлно-сладкодумен. Всички тези неща създават човека институция, стъпил здраво в съвременната ни пластична история. Без него във времето би останала празна страница. Тя би изглеждала осакатена и незавършена като човек без част от своето тяло, от което той би останал хармонично незавършен. Смятам, че моят приятел Вежди, е един от малцината значими европейски творци, които достойно запълват белите страници на своето време.
