…Много често си задавам въпроса:
„Кой материал е по-удачен?“
Всеки материал е толкова деликатен, колкото е деликатна мисълта на човека. Ако материал и мисъл могат да се покрият, тогава се получава наистина едно произведение.
И то сериозно!
Безсмислена задача е да се опитваме да разберем напълно един скулптор без преди това да изследваме неговите мисли и душевност. В действителност, има един единствен начин да погледнем отвъд натурела и триизмерната реалност на бронза: да изследваме стотината двуизмерни бели, черни и сиви спонтанни движения, които са в основата на сътворяването на статуята.
Творческите корени на Вежди Рашидов са сложни и изключително богати. Елементи на руския реализъм се преплитат с пост-импресионизъм, експресионизъм и дълбок сюрреализъм. Богатството на артистичната традиция и нивото на изобретателност в израза е потресаваща и приказно приятна изненада за всеки ценител на изкуството.
Въпреки вродената творческа енергия, очакванията на критиците са развитието на Рашидов като артист, което започва от дните, прекарани в художественото училище ‚Илия Петров“ в гр. София, да следва традиционния път. Очевидно е, че академичният път на Рашидов и неговото вътрешно влечение към изкуството го подтикват към внимателното и детайлно изследване на човешките форми. Това, което очарова, е развитието и трансформацията на неговите наблюдения в характерния за неговото изкуство личен и експресивен стил. В рисунките на Рашидов се наблюдават влияния от изток и запад.
Някои от неговите скици сякаш произхождат от Художествения институт „Суриков“ в Москва, докато други са много по-близо до западната мисъл и историческо развитие. Можем с лекота да направим паралел с Тулуз- Лотрек по отношение на много аспекти от неговите творби, както и да открием и елементи, характерни за творчеството на Шиле и Климт. Подходът към рисуването е много динамичен, изпълнен със спонтанност, едновременно с това с внимание към основното послание. Интимността е характерна за неговите творби, както и суровата и неприкрита увереност, която е характерна за най-интимните чувства, съдържащи елементи понякога стигащи до еротизъм, всичко това придава на неговото изкуство автентичност, искреност и артистична цялост. Рисунките отразяват истински и неугасващ стремеж да се проникне отвъд повърхностното и този стремеж струи като светлина от скулптурните творби на Рашидов.
Изследването на работите, които Рашидов сътворява на хартия, е демонстрация на подхода на твореца към реалността. Скиците представляват едно пътуване, като изследват общите и вечни въпроси, пред които е изправено човечеството, изразени чрез абстрактни, експресивни и изключително въздействащи образи от неподправената реалност, която представлява съществуването.
Тимъти Уарингтон
Международна конфедерация на критиците на изкуството
Кристофър Роузуд
Безкрайното Блаженство на Поезията в Образи
Скулптурите на Вежди Рашидов са силно експресивни и могат да бъдат описани като абстрактни или експресионистични, всяка скулптура е различна и наситена с нови идеи, емоции и пластове, същевременно те винаги следват изразните и философските търсения на твореца. Той притежава рядката дарба да очарова зрителя с чувството за мистерия и да събуди неговото любопитство чрез тайнството на творческия процес. От гледна точка на историята на изкуството, откриваме ясни паралели с интелектуалното изкуство, скритите измерения на съзнанието и връзка с вътрешния път на експресивния интелект, в същото време не можем да отминем и дълбочината и влиянието на антична култура в творбите на Рашидов. Наблюдателят би могъл да направи паралел с древноегипетски скулптури, елементи на гръцко и римско изкуство, дори и от цикладската културата, малко известна цивилизация от неолита, която възниква на островите в Егейско море преди около 4500 години. Работите на Рашидов имат корен в първобитното изкуство, което го свързва с първообраза на изкуството и творчеството, като му позволява да изследва и открива най- изразителните форми в работите си. Публиката е инстиктивно привлечена от мистичното очарование на скулптурите и контрастите на формите, които разкриват спартанската и комплексна изразност на артиста.
Уникалната скулптурна техника на Рашидов веднага привлича вниманието чрез ярки детайли и раздвиженост на композицията. Необичайните форми на произведенията провокират мисълта, въображението и сетивата, а смелостта на неговия подход и експесивният творчески маниер са доказателство за многопластовост и динамизъм, за изключителен талант. Вежди Рашидов има много експресивен ум и креативна мисъл, които успява да предаде на зрителя във всички негови прекрасни произведения. Неговото въображение пренася зрителя в свят изпълнен с тържественост и умиротворение, същевременно със страст и светлина, с които са сътворени неговите скулптори, които, видно от вниманието към детайла, са важни за самия творец.
Композициите са драматични и завладяващи, всяка разказваща различна история, която е увлекателна и красноречива. Вежди експериментира с форми и движение, изработвайки спиращи дъха и разпознаваеми скулптури създадени със спонтанност, изключителна техника и характерен индивидуален стил. Рашидов е изграден артист, чието творчество непрекъснато се обогатява чрез неговата многопластовост, силни послания и завладяващ дух. Резултат от това са дълбоките и вдъхновяващи творби, които са вдъхновение за всеки, който се докосне до тях.
Кристофър Роузуд
Международна конфедерация на критиците на изкуството
Aнри Лoарет
Изпълнителен директор, Лувър
За първи път срещнах Вежди Рашидов през лятото на 2011 година, благодарение на една изложба в Лувъра, представяща българското наследство.
Планирахме многообещаващи културни проекти. Много често големите идеи се раждат именно от приятелство и уважение. Освен като министър, Вежди Рашидов ме спечели най-вече като човек на изкуството. Устремен, упорит, отворен към всичко, загрижен за всеки. Човек, който носи образа на „новатор в изкуството“ и води, както се изразява Емил Зола в своето време, „добрата битка“ в защита на артистичното творчество.
Неговите скулптури носят неговия образ – щедри, отворени, далеч от общоприетото. Неговите лица, бюстове, колкото и еклектични да са, имат обща черта: те не се виждат, те се наблюдават. Всеки един от бюстовете привлича погледа, заинтригува, пробужда, провокира и човек осъзнава целия скрит труд, търпение и страст.
За всяка една от скулптурите неговото учудващо вдъхновение е подхранено от различни изкуства, школи и епохи. Забавно е да се съзерцава творчеството му, откривайки винаги различни музи, отпечатъци от неговите вълнения, живот и срещи. Стилът му е неподражаем,разпознаваем сред хиляди други.
Вежди Рашидов познава добре Париж още от ученическите си години. В тази връзка настоящата изложба е своеобразно завръщане. Пожелавам на автора да пожъне успеха, който заслужава.
Aнри Лoарет
Изпълнителен директор, Лувър
Жорж Екли
колекционер
Това, което ми харесва при Рашидов, е новото в неговото изкуство. Не обичам всичко това, което в последно време гледаме постоянно тук. Обичам да гледам неща различни от тези, които могат да се намерят във Франция. Ето защо се заинтересувах от г-н Рашидов – изкуството му е експресионистично. Но освен това е и фигуративно.Тоест, фигуративно изкуство, но с деформациите на художник експресионист. Френската публика е публика, която се прицелва в някого. Тоест, хората купуват, когато знаят, че други като тях са купили. Френската публика, която купува спонтанно, е много малко. Но узнае ли се, че художник е продал в някоя галерия, тогава всички проявяват интерес – също както нaвремето беше модерно да имаш мебели в стил Людовик ХV. Във Франция това е един вид мода.
Има нещо много важно в колекционирането – то е като в любовта. Виждам една творба и… като че ли нещо ми просветва и ми харесва още от пръв поглед.
Не трябва винаги да се стремим да разберем и да търсим отговора – защо една творба ви харесва и защо искате да я купите. Това ми е професия та
Академик Раймон Додел,
СВЕТОВНА АКАДЕМИЯ НА ИЗКУСТВАТА
На въпроса „Какво ново виждате в бългаpската скулптура?“, Президентът на Eсенния салон, художникът Барон Реноар, отговори: ъзмогване на всичко.
Ние сме във времето на знака и аз виждам графичността. Това е Рашидовата графичност. Тя ме впечатлява – графичността му в обем. Когато гледаме творбите на Рашидов, действително сме в плен и изпитваме желанието да обиколим всяка негова творба от всичките и` страни. А не, както често се случва, да гледаме един бюст само отпред.
Скулптурата предизвиква желание за движение и интерес, представлява начина, по който деформира човешките същества. Има нeщо психологично, което е много важно. Мисля, че трябва да се анализира именно тази психологическа страна. Това би било интересно.Той заема, разбира се, едно добро място сред своите колеги. При нас – художниците – не е както при тенис-турнира Ролан Гарос – не съществува борба за първото място.
Но мисля, че Вежди Рашидов има превъзходно място сред всички европейски скулптори, а защо не и световни. Аз намирам, че е много, много добър, бих казал – превъзходен.
Трябва да кажа, че посещавам изложби на г-н Рашидов и съм много впечатлен от оригиналността на неговите скулптури. Разбрах, че той е много известен скулптoр. Излагал е в много страни и е получил големи награди. Нищо чудно, че се проявява такъв интерес към творчеството му.
Скулптурата, пред която сме застанали, започва малко като скулптура на Джакомети, заради крехката форма на краката, и после… после обратното – отклонява се по един удивителен начин и действа изненадващо. Същото е и с другите творби, където виждаме крака, които напомнят крайници на животни и завършват с човешки форми. Имате чувството, че сте едва ли не пред някаква химера, която е резултат от въображението на артиста. И моето лично впечатление е, че това е творец с изключително въображение.
